24.06.2010

Ани Василева

Отдавна нищо не съм писала, днес имам повод! По-малката ми сестричка Ани има рожден ден, навършва 24 години. Тъй като музата не беше ме посетила рано сутринта да напиша подходящ поздрав, се поразрових из нета и попаднах на 2 много интересни статии, които определено станаха моята муза в посвещението ми към нея!

Освен, че днес се е родила Ани, има и още един празник – Еньовден! Интересно ми стана как типичните за празника символи могат да разкрият някои от чертите на Ани, да ги въплътят в различни образи и да я представят в много интересна светлина! Поверието, че човек се ражда с името си и съдбата му е предначертана, вече придобива съвсем истински смисъл! Не очаквайте сега от мен да започна да анализирам всичко написано дотук. Който познава поне малко Ани, сам ще успее да намери общото!

Другата интересна статия (пост), на която попаднах, ме заплени от пръв прочит и тук ще си позволя да я цитирам:

Да изненадаш себе си

Животът ни е пълен с.. гърбове-гърбове на любими, гърбове на любовници, гърбове на приятели, гърбове на родители, гърбове на деца…
И всеки гръб изглежда различно – широки или тесни, изправени или прегърбени, кльощави или дебели, слаби или мощни. Гърбове с история и без история, гърбове с емоции и студени гърбове, с чувства и безчувствени, срамежливи или нагли, усмихнати и тъжни, с очи и без очи…
Най- хубавото в тях е, че си сигурен,че не са ти врагове. Враговете никога не застават с гръб към теб.

източник: lqto

Много ми хареса!

Междувременно:

Али тръгна на ясла, свикна много бързо! Махнахме биберона, памперса, вече прави опити да се храни сама и то доста успешно!

Аз се върнах на работа, но на половин работен ден, което ми дава възможността пак да имам време за себе си, дома и семейството! Вики завърши детската градина и на есен му предстои да тръгне в първи клас! Записахме го в ОУ „Екзарх Антим I“ и сега с нетърпение очакваме Първия Учебен Ден!

Предстои ни хубаво лято, с по-дълга отпуска, благодарение на натрупаната през майчинството 🙂 Ще погостуваме на нашите на вилата им до Русе, после ще направим едно кратко моренце в Бяла, Варненско при едни приятели и ако даде Господ, в началото на септември мъжът ми най-после ще ме заведе на мястото, което е оставило трайна следа в сърцето му – остров Корфу, Гърция! Дано!

Покрай тези случки доста занемарих сладкарските си изпълнения в кухнята, а и все пак трябва да поддържаме добра форма през лятото 😉 Но обещавам при първа възможност да направя някоя тортичка и да я публикувам  тук!

Както се казваше в едно емблематично предаване: „Изживейте своя динамичен, прекрасен и стремителен ден!“