Proud to be a Ruse-woman

8 02 2008

Е, не, не мога вече… Днес попадам на толкова интересни статии, затова пак ще взема една „назаем“. И за да не наруша правата на автора Петко Желязов и сайта RuseNEWS , слагам линк към него.

picture_018.jpg

Преди да прочетете статията, която Петко Желязов е кръстил: „Да бъдеш или да не бъдеш … русенец“, искам да ви кажа колко съм горда, че съм русенка, нищо че не живея в Русе вече повече от 6 години… Винаги с голямо желание се връщам в Русе, на гости на мама и тате, да видя приятелите си, да се разходя по любимите русенски улици… Обичам този град! Обичам РУСЕ! Безспорно най-красивият град в България! Само който не е ходил там, не знае това! Е, хайде, приятно четене…

Да бъдеш или да не бъдеш … русенец
Да бъдеш русенец означава да живееш предимно в Русе или в околностите, да говориш меко и да се осланяш на аристократичното си минало. Означава също така да си човек, който не се пули на Доходното здание, дъвче форнети като не видял и нарича университета Вимес (извън реалната абревиатурата, назовавана по този начин, русенската алма матер навява мисли за вимета, краварство и лактоза). Да бъдеш русенец означава също така да гласуваш по-рядко от другите, да размахваш клони в парка (за да изгониш комарите) и да псуваш Къци, че разваля общия имидж.
Русенецът не се усмихва много често, но за това пък очите му се усмихват…саркастично. Той обича вазата в парка, мрази кръстовището на Ялта и се чуди кой пазарува в Практикер.

Възможни проявления на русенския гражданин са следните:

Работодател – с някои изключения, работодателя русенец е човек, който не вярва, че добрата заплата стимулира работещия, а се осланя на убеждението, че работещия русенец, още от времето на затварянето на „Гирдап”, предпочита да работи за квото и да е, стига да може поне един самун хляб да си купи. Той е убеден, че прави услуга на работниците си и често пъти вижда в тях препятствие към, а не инструмент на успеха. Русенеца – работодател вярва, че русенеца – работник е пожизнено негов и го приема за даденост. Той често пъти инвестира в мерцедеси, тапети от плат и вечери с мръвки, и дваж по-често забравя да плаща пълни осигуровки на работниците си. Той е здраво стъпил на земята и не вярва в духове като „индексация според инфлацията”, „бонуси” и „допълнителна квалификация”. Срещат се и екземпляри от противоположния вид, който се отличават с щедрост и професионализъм, но те, бидейки изключение, само потвърждават правилото.
Работник (офис) – работещия в офис русенец вярва, че кафе-паузата, пасианса и Интернет-форума са гаранти за свършване на добра работа. Той обича да си прави кафе, да държи кафе, да сърба кафе и да пуши с кафе. По обяд предпочита да пие кафе и да се оплаче, че това е третото му кафе. След като пие кафе, той се връща в офиса, проверява си пощата и свършва малко работа. След това се прибира, пие едно кафе и каталясва. И тук има изключения и всеки четящ вярва, че именно той е такова.
Работник (магазин, бърза закуска, сервитьор, охрана и пр.) – този вид русенци са предимно добри хора, които работят за минимална заплата плюс процент. Те са силно мразени от русенеца – работодател, който ги намира за адски мързеливи и постоянно мрънкащи за аванс. Повечето от тях са постоянно уморени и отегчени, и за това усмивката към клиента често пъти е невъзможно упражнение. Те учат във Вимес (мууу) или земеделския колеж и вярват, че това е временна работа. Повечето от тях заслужават повишение.
Търговец – представителите на този вид русенци са върли капиталисти и вярват в невидимата ръка на Адам Смит. Те предпочитат стоката им да изгние на сергията, отколкото да я пуснат на по-ниска цена. Русенският търговец спекулира, оправдава се с горивата и вдига цените по Коледа. Тук изключения не съм срещал.
Служител (администратор) – русенският общинар е усмихнат, любезен професионалист, който пише по 600 символа в минута и винаги е готов да се отзове на молба на гражданин. Майтапя се. Това е изключението, което обичам да оставям за накрая. Всъщност, повечето русенски общински служители са леко разсеяни и иронични, те съжаляват, че са учили това преди време и правят всичко възможно да покажат това на гражданите, които обслужват. Ти винаги са готови да ви услужат с химикалка, но преди това въртят очи пухтейки и се стараят това да не остане незабелязано.
Ученик – русенският ученик не знае кои са Радичков и Толстой. Обича да слуша музика от мобилен телефон и обича хората покрай него да слушат музика от мобилния му телефон. Пише „не знам” слято, за него всичко „рулира” и той е силно е убеден, че ще прави сумати и кинти някой ден. Екземпляри от този вид могат да се открият в „русенци точка ком” и са на изчезване от градската библиотека. Почти същите неща важат за русенеца-студент с тази разлика, че има шанс 1 към 5 да е роден в Анкара, Измир или Истанбул.
Полицай – русенеца полицай носи гордо и разпасано синя униформа, обича да се представя по чин и да разнася папки по улиците. Той се крие в пресечките, ослепява те с фарове и прави всичко възможно да запомниш тежката му физиономия. Най-големия му недостатък е че има пистолет и че знае, че го има. Той те защитава от другия и от теб самия. Обича репликата „Кво ше прайм сега!?“.
Общински съветник – представителите на тази висша класа русенци са предимно хора, които са избрани защото се харесват на хората (малка част от тях) и такива, които имат достатъчно пари за да накарат някои хора да ги харесват. Трети пък, не веднъж са демонстрирали недвусмислено отношение към родния НПК, а четвърти са виждали толкова пъти Акт 16, че сигурно ги ползват за салфетки. Тези русенци са там за да упражняват властта на останалите русенци, които пък от своя страна хабер си нямат, че властта е тяхна и съветниците са им нещо като говорители.
Разгледахме някои от вероятните проявления на русенския гражданин. На места може би пресилени, те очертават най-общо това, което всеки един от нас е виждал. Тези твърдения могат много лесно да се опровергаят тогава, когато…ами, когато скочат заплатите, когато не висим толкова много по кафенетата, когато поне се опитваме да се усмихваме, когато търговците започнат да продават и на българи, а не само на румънци, когато общинския служител е любезен, когато полицая се запаше и когато общинския съветник попита „Ъъъъ..от какво имате нужда?“. Иначе, бидейки пришълец в този град, мога с ръка на сърцето да призная за верни следните митове: русенските жени са възмутително красиви, Русе е най-красивия град в България, Русе безспорно има дух и Русе е града в който искам да живея и остарея. Желая Ви приятна седмица. / Петко Желязов


Действия

Information

9 responses

8 02 2008
Дончо

Хм, имам проблем🙂. Даже два🙂🙂.

1) Лицензът на статията не е BY-CC-ND, а си е чист копирайт, но искат позоваване, ако позваш материали (т.е. – пълна лицензна бъркотия🙂 ).

2) Колко още трябва да поживееш в Пловдив, за да разбереш че Русе далеч не е най-красивия град в България😛 ?

8 02 2008
BORIME4KA

Всъщност, ако направиш един replace на Русе с името на всеки град с тези размери, ще получиш почти толкова вярна статия… Иначе „Русье из дъ бьест сити ин дъ Уърлд“… Само Ню Йорк и Русе имат статуя на свободата, само Русе и Виена имат такава архитектура, само в Русе и Торонто има такива телевизионни кули, само в Русе не се смеят като чуят, че си учил в „Баба Тонка“ и само русенци мразят хора, които идват, за да си харчат парите при тях (визирам румънците)… Прибирам се още тази вечер!

8 02 2008
Sunny

@Дончо: 1) Изобщо не разбирам от тези лицензи, но гледам да не вземам правата на хората, така че правя каквото е нужно🙂
2) Русе и Пловдив много си приличат, но всеки път като се върна в Русе осъзнавам, че е много по-красив от Пловдив🙂

13 02 2008
Ивката

Я и аз като една русенка да се включа по темата. Обичам си града, защото е мой роден. Харесвам и други градове в България, но обичам само Русе! Разсмях се на ВИМЕСС (дано да не бъркам, но май Висш Институт по Механизация и Електрифкация на Селското Стопанство), смях се и на търговците… и на офис-работниците (попадам в същата категория и пиша това в работно време… сраааааааааам! )

24 02 2008
magi

Хаха, много интересна статия…особено това за пресилените усмивки е много вярно, и за саркастичните погледи също🙂 Рядко съм виждала такива „лоши“ изражения в други градове.
А в отговор на обвинението на Боримечката – румънците са истински дразнещи.
Само няма да се съглася за учениците, има и изключения, които не киснат в Русенци и други изключения, които киснат в Русенци. Аз съм останала с впечатлението, че на фона на младежта в други градове сме дори напредничави…

13 10 2009
nelito

ruse e nay krasiviq grad mn mi haresva za6toto as sam ot ruse

18 11 2009
коста

И аз като теб митлосвах десетина години из Варна и София, но без деца, докато преди 2 години не ми изпадна отлична оферта за работа и се прибрах най-сетне.
Всеки град си има плюсове и минуси, но откакто съм отново в Русе, животът ми се промени драстично. В топлата част на годината почти през вечер съм със съпругата ми по главната, на лайното, на кея, на по бира или просто на разходка с приятели. Няма такъв град, изключително спокойно, приятно и красиво място. Хващам се, че тук ходя много по-често и редовно на театър, опера и изложби, отколкото да кажем в София.
Напоследък си мислим за едно круизче по Дунава до Будапеща или Виена😉
Нещата се промениха доста за последните 5 години и сега градът днес е много по-жив, има повече усмихнати хора, има доста богат за мащабите си културен живот, а и стандарта се е качил осезаемо. Мисля че съм нещо като щастлив…

И напълно разбирам смисъла на заглавието Proud to be a Ruse-woman, и то не само защото знам английски. :-))
Айде, успех в живота и поздрави от Дунава!

21 11 2009
Sunny

Благодаря за хубавия коментар🙂 Аз също мисля, че Русе е живнал през последните години и с удоволствие и нетърпение се прибирам там 2-3 пъти годишно. Изпитвам голяма носталгия, но за съжаление за нас няма изгледи да се върнем назад…

6 04 2010
Рали

Прекрасна статия.И вярна.Не е пресилена,дори ми звучи деликатна.Благодарим за хубавите думи(и лошичките бяха деликатно верни) за нашия град защото ми се струва едно наистина и по-спокойно и по-зелено и по-оправено място за живеене.Драго ми е като ходим някъде примерно с колата и да виждам нещо зелено и чисто,а примерно в София и Варна почти няма такива места.Но и другите градове са си хубави!Поздрави от Русенци на всички други….хайде братя щом ние можем с 240лв заплата да се усмихваме на живота,да нямаме сарказъм в очите си макар никой да не ни смята за „някои“ на работа,макар парите да липсват-няма какво да недоволстваме той господ каквото трябва сам ще си го помете!Можете го и вие!!!

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s




%d bloggers like this: