Ах, морето…

Ей, не ме оставихте на мира, значи… Много любопитен тоя народ, бе 🙂

Сега, почвам да пиша, ама ако не излезе нищо, няма да се възмущавате (поне не много 😉 ). Опитах да се вдъхновя от писанията на Вера, ама то нейното няма стигане 😉

К’во да ви кажа – на море, като на море, че и с деца… (това би трябвало да е достатъчно за тези, които си ходят на море с децата)! Лудницата беше пълна, но пък се наслаждавах на всеки миг. Просто си почивах! И колкото и да звучи странно (при това, че съм била с дете), наистина успях да си почина! Но това само първите 3-4 дни 😉 После почивката започна да се превръща в мъчивка (както обича да се изразява моят любим Стилиян) – тези деца ни се качиха на главите. Бяхме 3 семейства с по 1 момче – значи 3-ма дивака на по 4 години (приблизително) и още 6 възрастни, които не спираха да подвикват по децата. Сега, ако ме питате, чудя се защо толкова много им правехме забележки… Моят Виктор е много послушно дете, ама когато се събере с Гого и Жоро ( с които по цял ден в детската градина са заедно), става неконтролируем (е, малко се изсилих 😉 ).

Та, това Лозенец не ми хареса – умален вариант на Слънчев бряг – строежи, народ, заведения, магазини, хотели – всичко едно върху друго. Плажът е далеч, пътуваш с колата 1 км (поне от там, където ние бяхме отседнали), после мъкнеш чанти, надуваеми дюшеци, играчки и чадър като грешен дявол и като стигнеш до заветния плаж се почва голямото надуване… Минат 2-3 часа, и айде обратно. Та, така всеки ден от общо седемте ни дни почивка. Но пък като ги гледаш тези малки ангелчета как се радват на морето, слънцето и пясъка, всичко ти минава и си готов на нови подвизи 😀

Следобедите ми бяха най-приятни: малкият и големият мъж спят, а аз на двора под чадъра,с кафенце и книжка… Казвам ви, за първи път си зарязвам телефона и часовника без да ми пука кое време е и дали на някой му трябвам за нещо – просто отпускане… КЕФ!!! Гледам небето и малките пухкави бели облачета, дишам дълбоко (въпреки жегата 🙂 ) и усещам, че живея! И бях много щастлива! Пълно отпускане! Релакс!

Вечер – масата в двора на къщата, скаричка (цър-пър), кеф ти винце – кеф ти ракийка, децата отново беснеят около нас из двора на къщата – семейна идилия 🙂

Въпреки, че последните 2 дни ми дойде много лудницата, в момента, в който си тръгнахме от морето и го погледнах за последен път, излизайки от Варна, усетих колко много съм си починала и вече ми липсваха песъчинките, шума на морето и тази неповторима атмосфера, която само може да се усети, но не и да се опише…

Обичам морето… моето Черно море…

П.П. Повече снимки от морското ни приключение – във Flickr акаунта.