Поемам щафетата

Дългото завръщане от кулинарните към ежедневните теми вече е факт. Въпреки че при мен двете понятия се допълват, че и понякога взаимозаменят От доста време някои хора упорито ме подканят да напиша нещо различно от рецепта, но аз още по-упорито си правех пас. Тайничко обаче си събирах “умствен” материал за първия по-различен пост. Имам доста недооформени темички наум, но за тях има време. Летящ старт ми даде Дани с предизвикателството да “изброя 10 неща, които ме правят щастлива и да споделя 5 неща, които не знаете за мен”… И така:

10-ТЕ НЕЩА, КОИТО МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВА

/Подреждам ги по реда на присещане, а не по важност! Някои от нещата са по-общи, а други персонални и по-съществени, но всичките са част от моето ежедневие/

1. Малките жестове на внимание и обич от страна на съпруга ми /само искам да си пожелая да ги прави по-често /.

2. Заразителната усмивка – тип “муцунка”  (както и всички останали физиономии, които обича да прави) на дъщеричката ми Александра.

на мама муцунката

 3. Звънкият смях на двете ми деца, когато се боричкат (във все още редките случаи, когато след играчка не следва плачка).

 4. Признанието от страна на мама, когато ми казва “Браво, майче!” . Това дори би ме разплакало от щастие!

5. Най-новото ми хоби, практикуването на което винаги ме прави щастлива и ме кара да си тананикам – кулинарството (и по-специално сладкарството)!

шоколадова торта с крем брюле

6. Заспалите муцунки на децата ми – излъчват такова спокойствие, че ме изпълват с непреодолимо щастие!

7. Когато приятел/ка се обади да ме чуе по телефона без конкретна причина!

8. Постиженията на сина ми Виктор в детската градина – когато на някой празник или открит урок излезе пред цялата група да каже стихотворение или изпее песничка – очите ми неминуемо се насълзяват!

Виктор Киров

9. Всяка нова думичка, която е научила малката ми Александра (напоследък стават все повече и повече, но затова ще пиша друг път).

10. Всяко едно постижение на сестра ми Ани Василева, която (въпреки че е само на 24 години) е здраво стъпила на земята млада дама и целенасочено следва мечтите си. Ани, обичам те и вярвам в теб!

П. П.  Не ми беше лесно да отделя точно 10 неща, които ме правят щастлива, но все пак успях. Сигурно има и още, но…

5 НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН (ХМ…)

1. Много съм мързелива (хаха – невероятно, но факт, признавам си го!).

2. Мечтая някой ден да имам собствен бутик за торти и сладкиши… (без коментар!)

3. Мечтая някой ден със съпруга и децата ми да имаме малка спретната къщурка с полянка, няколко лехички и дръвчета, която ще носи името CASA DE KIROVI.

4. Имам склонността да се вманиачавам в правенето на определени неща, с което запълвам празнини в живота си. Хубавото е, че рано или късно се освобождавам от тези си мании, но пък на тяхно място се появяват други…

5. Искам да цари хармония и щастие в живота на всичките ми приятели!

Това е!

Сега е мой ред да предам щафетата – пригответе се: Вера, Дончо, Дарина, Деница и Бианка (хайде сега да те видим!).

Бяло гълъбче…

Ето какво имаше на нашата тераса снощи…

Първо беше кацнало на перваза на вътрешния прозорец, стоя там сгушено няколко часа. След това се измести на парапета и аз вече не се стърпях и излязох да го снимам. Явно беше домашна птичка, защото ми позволи да се доближа до нея и ето какво се получи:

Каква красота… Това бяха първите думи, които изникнаха в съзнанието  ми. А Вики веднага  издекламира стихчето, което знае от яслата:

Бяло гълъбче лети

Из небесна шир

И навред разнасяй ти

Песента за мир

Стана ми жал за красивата птица, сгушена в студената януарска вечер на нашия перваз… Зачудих се какво ли я е довело при нас… и каква е символиката, която носи. Първо се пошегувах с мъжа ми, че това е пощенски гълъб и ни носи писмо, а той не ми остана длъжен и отвърна: “Дано само да не е щъркел…” – каквото и да означава това-

Аз реших да се посъветвам с GOOGLE и открих няколко интересни статии за гълъбите. В един форум прочетох, че когато до теб долети бял гълъб, това е духът на умрял човек, който идва да те навести и очевидно е за добро, тъй като е символ на мира.

Открих още един интересен сайт за птичите зодии. Досега не знаех, че съществува и такъв хороскоп.  Според него се оказва, че дъщеря ми Александра е зодия гълъб (е, ако и тука няма съвпадение…) (родена е на 26.08).  Още с първото изречение от нейния хороскоп бях убедена, че прочетеното в онзи форум, е истина. Убедете се и вие:

Гълъбът е символ на жизнения дух (душата), преминаващ от нашия свят в отвъдното.

А може би дядо ми по бащина линия (който почина преди малко повече от година) се върна да види правнучка си?! Лека му пръст! Дядо Василе, почивай в мир…

Моята зодия според този хороскоп (аз съм родена на 03.10) е Лебед. Звучи красиво и грациозно…

А вашата зодия каква е?

за дъжда и настроенията

Само за жени…

Замисляли ли сте се, как настроението ни се мени в зависимост от времето? Аз лично съм идеален пример за това… питайте мъжа ми ! Това важи и за повечето жени около мен. Вчера забелязах това и във фризьорския салон – за първи път виждам трите мацки толкова унили – че и работа нямаха – явно всички се бяха изпокрили от дъжда. Само аз много смело отидох да си правя прическа! Естествено, се отказах от изправянето на косата, щеше да е безумие в този дъжд. За сметка на това, ми направиха такъв дифузер, че сигурно ще изкарам и великденските, и майските празници с тази прическа!  И изглеждам умопомрачително – благодаря за аплодисментите!

Откъде започнах и докъде стигнах…

Исках да кажа, че напоследък, с напредването на бременността, настроението ми се покачва лавинообразно и много малко неща са в състояние да го развалят, в това число и гадното време. Наближаващите празници и това че днес пътуваме за Русе (при мама, тати и приятелите ми) буквално го изстрелва в небесата…  И като добавиш съвсем навременните коментари на някои хора, че бременността  много ми отива и цъфтя като цвете… ами няма какво повече да говорим!

Пожелавам на всички весело изкарване на празниците, пълноценна почивка и внимавайте с яйцата…

П.П. Май този път аз ще успея да повлияя на времето – ето, че слънцето се показа !

Blog Action Day

Следвайки примера на много блогъри и сайта  http://www.blogactionday.com/bg, ще постна една презентация, която ми бе пратена от приятели (за съжаление нямам информация откъде са я взели те). Присъединявам се в последните минути на 15.10 към един от най-важните проблеми на нашето общество – околната среда.  

Това не е игра, а е вече реалност. Направи го за децата си; ако още нямаш такива, може би ще имаш един ден.
Не им оставяй ад в наследство… Остави им ЖИВОТ!

vodata.ppt

Кофти седмица

Няма да започна със “Случвало ли ви се е…?”, защото съм сигурна, че всеки преживява подобно нещо от време на време. Аз горе-долу – веднъж месечно. Преди си мислех, че е ПМС, но този път не съм сигурна. Завърших хубавия дълъг weekend леко притеснена и това ми донесе първият яд в понеделник сутринта. И както се досещате – така ми тръгна цялата седмица. 2 дни се разправям с тъпите куриери от SPEEDY – ако облужването им имаше нещо общо с името на фирмата, нямаше да е хич зле. Пратката трябваше да пристигне в неделя, а в понеделник вече звънях като луда в офиса на куриерската фирма и на един, неизвестен за мен, куриер. Размотаваха ме като … цял ден. Не можаха да измислят обяснение, защо пратката не ми беше доставена в неделя и защо куриерът не ми се е обадил по телефона, след като не е успял да ме открие (което не е така, защото си бях у дома). След което ми дадоха телефон аз да си звъня и да си търся пратката и да се разбирам с куриера. След 3-часови неуспешни опити, се оказа, че са ми дали грешен номер. Накрая, след като успях да се свържа, се почнаха едни брътвежи и както и да е – обеща да ми донесе пратката на служебния адрес “без допълнително заплащане”. Не си мислете, че го дочаках. Половин час преди края на работния ден му се обадих ОТНОВО, за да го питам дали ще дойде и се оказа, че е забравил. Бясна, си тръгнах. Е, 10 мин. по-късно е отишъл в офиса и е доставил прословутия кашон.

Питам аз, кое им е спешното на тези куриери? И за какво си плащаме?

Не си мислете, че се разминах само с това. Оттам се заредиха едни каръшки изпълнения, които дори не си струват да бъдат обсъждани. По цял ден се разправям с тъпанари, които си мислят, че като са на по-висок пост от мен, всичко им е простено. За капак на вчерашния ден, ми се счупи един нокът, което ме вбеси тотално. (Тези, които ме познават, знаят колко много се гордея с маникюра си…)

Освен това тази седмица уличното движение е направо кошмарно. Всички са дезориентирани - 20 метра се минават за 15 мин, което е абсурдно!

Преди малко компютърът ми заби, докато се опитвах да си изплача мъката пред вас…

Поне черна котка да ми беше минала път – щях да знам защо ми се случва всичко това…  

31.08 – Blog Day 2007

Следвайки примера на Yovko, леко неопитно (тъй като съм все още прохождаща в блог – средите), ще посоча петте блога (някои нови, други – не), които чета с най-голямо удоволствие всеки ден:

• Под Дъгата - това е Вера, която ме вдъхнови да направя блог, която ме напътстваше упорито и без нерви (тъй като понякога се държах като напълно неразбиращо човече) и която постоянно ме учудва колко всестранно развита и интелигентна личност е
• Anna in your head – с това предложение повтарям Yovko, тъй като благодарение на неговия пост открих този така интересен блог, който от днес започвам редовно да следя.
• Галерия на усмивките - този блог открих съвсем случайно, когато разглеждах My Dashboard. Грабна ме увлекателността, с която разказва авторката за приключенията й в Америка. Насладете се и вие
• Моят живот в Playboy - този блог не може да не ви се “набие” в очите, ако разглеждате My Dashboard – почти непрекъснато е в Top WordPress.com blogs today. Авторът, Жоро Неделчев, е много талантлив, което е разбираемо (не само защото сме съграждани ). Въпреки, че не съм съгласна с някои от нещата, за които пише, не мога да не му призная, че е много добър!
• Таралежите са странни птици… - тази девойка я открих в блогрола на Вера и веднага я добавих в моя. Когато реши да пише сериозно, наистина “вади” много интересни неща, но напоследък нещо я мързи повечко… Не й се сърдете!

Ами, това са моите 5 предложения. Беше ми трудно да отсея точно тях, защото в последно време открих много нови за мен интересни блогове, които можете и сами да видите, ако следите моя блог (и това ако не е auto-advertisement).

http://technorati.com/tag/BlogDay2007

http://www.blogday.org/

Как да отслабнем с 4,5 кг за 1 седмица или за маниите…

Чудя се откъде да започна този пост? Тъй като докато стигна до същината, бих могла да спомена доста други неща, които пряко или не са свързани. В началото бяха маниите ми към… ами, различни неща.

Мисълта ми е, че онзи ден, както си четях сп. “По – здрави” за м. август/септември 2007 (Мания #1 – купувам си всякакви списания постоянно, без да прочитам и половината от тях, с малки изключения), попаднах на статията: “Вашата фитнес стратегия” (Мания #2 – да ходя на фитнес; с 1 уточнение – манията ми беше достигнала апогея си миналото лято, а сега просто си ходя за удоволствие и тонус, вече не толкова често ), от която си позволих да сканирам и постна тук следните съвети относно как да отслабнем с 4,5 кг за определено, или желаното от нас, време. ENJOY!

 

Стана ми смешно, като започнах да чета съветите от последния към първия. Звучат направо абсурдно, както и желанието да свалим 4.5 кг за 1 седмица. Вие на кой вариант се спирате? Аз гледах-гледах, мигах-мигах, ама моят вариант за фитнес натоварване никъде го няма. Но ако трябва по някакво осмотрение да го напъхам между съветите в тази таблица, може би ще попадне някъде тук:

За да отслабнете с 4.5 кг за          Направете следното

8 (9) месеца                         1-часови фитнес тренировки с умерено натоварване веднъж седмично

(с уговорката, че трябва да спазва и някакъв хранителен режим)

Та, така… като съм почнала с маниите…

Не знам дали да й отредя почетното трето място или да я причисля към Мания #1… Като се замисля, това го правя от ранна детска възраст (още от първи клас), затова нека да кажем, че четенето на книги е моята Мания #3. В 3-ти клас вече имах три картона с изчетени книжки в училищната библиотека, а през летните ваканции, когато си ходех в селото на татко (Садина), прекарвах дните в селската библиотека с библиотекарката, съседката – кака Хриска, и там четях много книги – и за малки, и големи. Помня, че едно лято на морето (в Крапец – о, това май е Мания #4), не помня точно на колко години бях, но със сигурност не съм била на повече от 12, бях взела да чета ФЛОБЕР (един от 5-те тома, които нашите имаха). Четях постоянно, до завършване на Университета – криминалета, любовни романи, драми, художествена литература, автобиографични книги и т.н. Когато се събрахме да живеем с мъжа ми, спрях да чета, защото прекарвах свободното си време с него. Но по време на първата ми бременност започнах пак да чета – е, тогава четях “специализирана” литература за бременни, бебета и тем подобни. След раждането, досещате се, нямах много време за тази си мания, но от около 2 месеца съм се побъркала на тема книги – прочитам поне по 1 на седмица. Но книги на определена тематика – това е новият дамски стил, който се казва ЧИКЛИТ. Все още не съм открила какво точно означава. Тук е моментът да помоля някой, който знае значението на тази дума, да ми каже.

Започнах съвсем невинно, с една спечелена книга от сп. “На кафе” – “Беки Б. очаква бебе”, с автор Софи Кинсела. Доколкото знам, тя е първата авторка на книги в този стил. Написала е поредицата Манияшки романи за Беки Б., която страда от шопинг – мания (опа, Мания #5, но определено не в такива размери, като при героинята от едноименните книги, Беки Б. или Ребека Блумууд). Открих още 2 романа от Софи Кинсела, които са в този стил: “Можеш ли да пазиш тайна” и “Повелителката на метлата” (последната вече успях да прочета). От поредицата за Беки Б. сега дочитам предпоследната книга (“Сватбата на Беки Б.”) и, за мое много голямо съжаление, никъде не успях да открия последната книга (“Беки Б. и аферата с чантата”) – тиражът е изчерпан и се очаква новият тираж да се разпространява чак другата година.

Оооххх… на един дъх… изписах всичко това. Май не ми останаха други мании, за които не съм писала. А, американските сериали (Мания #6), за които вече съм писала тема. Вече наистина приключвам.

Ама, аз съм била същинска маниЯчка…

А какви са вашите мании и изобщо имате ли такива?

Мисли

Повратните моменти идват винаги внезапно… Но нали добрият избор не е нищо друго, освен да се чувстваш щастлив и след като си го направил. Инак, не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде…

“По – добре е да бъдеш мразен за това, което си, отколкото да си обичан за това, което не си”, беше казал някой. Най – важното е да бъдеш естествен, към това съм се стремяла винаги. Рано или късно хората ще те оценят. А дотогава – “и вечний бой, покой нам снится”, както е казал поет от братска страна…

Една песимистична мисъл ме е накарала да стана оптимист: “Животът не е поредица от и… и… и… Животът е поредица от или… или… или…” – Стайнбек

Нещо повече - в живота хубавите неща са като тийнейджърски секс – неочаквано идват, бързо свършват и никога не носят пълно удовлетворение, а просто са краткотраен ентусиазъм. Само истинската и споделена любов е вечно удоволствие!

Нека се научим да ценим и да се наслаждаваме на малките неща в живота си! 
 

За силата на желанията и мечтите

Скъпи приятели,

Случвало ли ви се е някога да обвинявате съдбата си, че е несправедлива към вас? Да казвате, че сте онеправдани…

Истината е, че всеки сам решава и прави съдбата си! Изграждаме се такива, каквито сме, когато правим своя избор. Не става въпрос за важните, определящи неща, а за дребните, несъзнателни, обичайни действия, които извършваме всеки ден – непрекъснато, без да се замисляме много.

Вземаме решенията си в зависимост мнението, което имаме за себе си и другите около нас. Ако някой смята, че е мързелив или некадърен, то той действително ще се държи като такъв. И ще накара другите да го смятат за такъв. Всеки от нас, във всеки един момент създава онова, в което ще се превърне утре!

Ако някой не е доволен (което се случва с повечето от нас), трябва да е наясно, че единственият човек, който може да направи нещо по въпроса, е самият той! Ти! Ти можеш да промениш живота си! Да преобразиш съдбата си! Да се наслаждаваш на съществуването си! Можеш да промениш всички свои отрицателни представи и вярвания за самия себе си!

Докато дишаме и сърцето ни е изпълнено с решимост, все още бихме могли да постигнем всичко, за което сме мечтали и да се превърнем в това, което наистина искаме да бъдем! Всяка минута, докато дишаме, правим избор в и за живота си. Ненаправеният избор също е избор! Това е реакцията на губещия, но все пак е избор!

Затова, нека да избираме това, което ще ни прави щастливи!

Цицерон е казал: “Глупаво е да скубеш косите си от мъка, като че ли мъката ще намалее, ако оплешивееш!”

1 ЮНИ – Празник за децата…

… или за техните родители?

Вчера беше много хубав детски празник – 01 Юни. Лично аз бях с приповдигнато и празнично настроение през целия ден . Дори не съм сигурна, че моето дете е усетило празника така, както аз. Цял ден нямах търпение да свърша работа, за да го взема от детската градина и да го заведа на разходка “по центъра” – там, където би трябвало да е епицентърът на настроението (и тълпите с хора).

Естествено, не успях да си тръгна навреме от работа, затова таткото се притече на помощ. След като най-после успяхме да се съберем, двамата с Вики се запътихме към заветната цел. По пътя ми се обади Верчето и решихме да сменим целта: да отидем в “Универсис” на бул. “България”, което, между другото, е много приятно място и за децата, и за родителите. Та, отиваме там и какво да видим – ПЪЛНО! Тук късметът ми проработи – успяхме да открием маса, която да е едновременно на стратегическо място и на сянка . Започнах да се оглеждам аз и просто бях изумена – майките с прически, тоалети, като на ревю, а децата – като всеки ден, играят до спукване – моят Вики заровен до ушите в пясъка, люлки, пързалки… лудницата беше пълна. Та тогава се замислих – децата ли празнуват или ние вместо тях?

След 2 часа игри и раздумка на кафе и торта (къде за децата, къде за майките), се присъединиха и татковците. Решихме да продължим “детския празник” на кръчма. Отиваме в една квартална, която отново е пълна с деца и родители, празнуващи 1 Юни. Там около 15 мин чакахме да се освободи маса. И се започна същинският празник – мезета, вина, ракии и празнуваме ли, празнуваме ние “Празника на детето”. Та така до 22,30 ч. След литър бяло вино за майките и по 2 големи ракии за татковците, решихме, че е време да прибираме децата, които днес пак са на градина, а ние – на работа.

А тази сутрин ставането беше трудно…