Поемам щафетата

Дългото завръщане от кулинарните към ежедневните теми вече е факт. Въпреки че при мен двете понятия се допълват, че и понякога взаимозаменят От доста време някои хора упорито ме подканят да напиша нещо различно от рецепта, но аз още по-упорито си правех пас. Тайничко обаче си събирах “умствен” материал за първия по-различен пост. Имам доста недооформени темички наум, но за тях има време. Летящ старт ми даде Дани с предизвикателството да “изброя 10 неща, които ме правят щастлива и да споделя 5 неща, които не знаете за мен”… И така:

10-ТЕ НЕЩА, КОИТО МЕ ПРАВЯТ ЩАСТЛИВА

/Подреждам ги по реда на присещане, а не по важност! Някои от нещата са по-общи, а други персонални и по-съществени, но всичките са част от моето ежедневие/

1. Малките жестове на внимание и обич от страна на съпруга ми /само искам да си пожелая да ги прави по-често /.

2. Заразителната усмивка – тип “муцунка”  (както и всички останали физиономии, които обича да прави) на дъщеричката ми Александра.

на мама муцунката

 3. Звънкият смях на двете ми деца, когато се боричкат (във все още редките случаи, когато след играчка не следва плачка).

 4. Признанието от страна на мама, когато ми казва “Браво, майче!” . Това дори би ме разплакало от щастие!

5. Най-новото ми хоби, практикуването на което винаги ме прави щастлива и ме кара да си тананикам – кулинарството (и по-специално сладкарството)!

шоколадова торта с крем брюле

6. Заспалите муцунки на децата ми – излъчват такова спокойствие, че ме изпълват с непреодолимо щастие!

7. Когато приятел/ка се обади да ме чуе по телефона без конкретна причина!

8. Постиженията на сина ми Виктор в детската градина – когато на някой празник или открит урок излезе пред цялата група да каже стихотворение или изпее песничка – очите ми неминуемо се насълзяват!

Виктор Киров

9. Всяка нова думичка, която е научила малката ми Александра (напоследък стават все повече и повече, но затова ще пиша друг път).

10. Всяко едно постижение на сестра ми Ани Василева, която (въпреки че е само на 24 години) е здраво стъпила на земята млада дама и целенасочено следва мечтите си. Ани, обичам те и вярвам в теб!

П. П.  Не ми беше лесно да отделя точно 10 неща, които ме правят щастлива, но все пак успях. Сигурно има и още, но…

5 НЕЩА, КОИТО НЕ ЗНАЕТЕ ЗА МЕН (ХМ…)

1. Много съм мързелива (хаха – невероятно, но факт, признавам си го!).

2. Мечтая някой ден да имам собствен бутик за торти и сладкиши… (без коментар!)

3. Мечтая някой ден със съпруга и децата ми да имаме малка спретната къщурка с полянка, няколко лехички и дръвчета, която ще носи името CASA DE KIROVI.

4. Имам склонността да се вманиачавам в правенето на определени неща, с което запълвам празнини в живота си. Хубавото е, че рано или късно се освобождавам от тези си мании, но пък на тяхно място се появяват други…

5. Искам да цари хармония и щастие в живота на всичките ми приятели!

Това е!

Сега е мой ред да предам щафетата – пригответе се: Вера, Дончо, Дарина, Деница и Бианка (хайде сега да те видим!).

Алекс навърши годинка

На 26.08.2009 г. дъщеричката ми стана на 1 годинка. Целият ден премина в напрегнато очакване на празника вечерта, който от своя страна също мина доста напрегнато (при наличието на 3 прохождащи маймунки ), но и много приятно за родителите… Алекс получи много хубави подаръци и пожелания, ето едно от тях (написано от баба Валя, дядо Станчо и леля Ани):

Честита Първа Годинка,
Мъничко, сладичко, единствено:
- на баба – пухкаво пиленце;
- на дядо – мъркащо котенце;
- на леля – жълтичко патенце.
Здравичка расти, умничка бъди – на мама, тати и бати радост голяма си ти!
“Всички” свещички духни – голяма да порастнеш, подаръци и целувки цял тон да получиш.
Ние сме щастливи, че те има и безсилни да покажем и изкажем, колко много те ОБИЧАМЕ!

Болно време

Гадният упорит вирус, който вилнее из Пловдив, трайно се е настанил у дома през последните 2 седмици. Първо надви Вики, който го бори 10 дни и все още не се е оттървал напълно от него. После се опита да улови и мен, но аз упорито му се изплъзвах всеки ден. След това малкото ангелче Александра попадна в пипалата му. И накрая тати. Имах много голямо желание да избегнем срещата с антибиотиците, като опитах какво ли не и в крайна сметка сега и четиримата пием. Последна се предадох аз, след като тази нощ не можах да мигна от болки в ухото – аз лично нямам спомен някога да ме е боляло ухо през последните 30 години . Та днес 2 от сетивата ми не работят – с едното ухо не чувам и носът ми е запушен – каква идилия Дано очите ми не откажат, че тогава съвсем за нищо няма да ставам.

Зелени зайци :)

За някои идвал сезонът на белите мечки - а за нас определено е сезонът на охранените зайци

Иначе (както вече сте разбрали) с моята приятелка Биби почти всеки ден сме по разходки – правим шопинг терапия с нашите любими мами. Ето, може сами да видите, първата ни снимка заедно (само дето Биби много не се вижда вътре във возилото си):

Така, в забавления минават дните ни – моята майка много ме обича и както може да видите от следващите 2 снимки, вече ме е научила да спазвам модните тенденции и да уважавам някои дизайнери :

Ами, това е :)

Ударих 30 лазарника!!!

Хайде да ми е честит рождения ден!

Равносметката на 30? Мисля, че съм поставила стабилни основи за живота си напред – 2 деца (по едно от всеки пол), прекрасен съпруг, няколко добри приятели и известен брой добри познати… КАКВО МУ ТРЯБВА НА чОВЕКА…

Както ми написа моята майчица тази сутрин (нередактирано):

“[07:55] : ехооооо айде ставай че ставаш вече на 30 ще изтървеш последните си младежки минути – нали знаеш че си родена в 8.20 – целувам те и ти желая всичкото щастие на света – 1/3 от него го имаш вече
[07:57] : остава да завоюваш и останалата 1/3 а да живееш поне още 2/3 от това което досега си изживяла – има още много неизбродени кътчета от човешкото битие и още много неизживяни човешки благикинки от които от сърце ти пожелавам да вкусиш и им се насладиш с пълна сила и усещането че светът е в краката ти а на теб остава само да го стъпчеш и пребродиш                                                                                                                                                                               [08:00] : дари с всичката си любов хората до себе си и най вече твоите сладурчета щото те няма да са цял живот до теб и това което сега вкусиш от тяхното щастие и любов няма да се повтори от нищо друго това са те твоите най- големи донори на щастие, после като отлетят да има спомени щото и те топлят, а мъжът до теб те е дарил с тези съкровища и ти го обичай и уважавай за това – той е доказал че го заслужава.Обичам те мое дете, БЪДИ ЩАСТЛИВА!”

Александра вече е на месец :)

Усещам как блогът ми се превръща в бебешки дневник, но напоследък (съвсем естествено) всичко се върти около Алекс.  Как расте, малката ми хубавица… Вече е на 1 месец, с големи сини очи, които те гледат питащо… и знаещо… и с безранична обич – което ме кара да се чувствам най-важната в целия свят! Обичам това малко човече с толкова огромна любов, че … изобщо не съм си представяла, че имам толкова много любов в себе си… 

И съм щастлива, как иначе…

Женски (мамини) вълнения

В последните месеци така съм се отдала на себе си и бременеенето, че съм забравила за всякакви други прояви (разбирайте постването)… Не вярвах, че като спра работа толкова рано, ще успея лесно да запълвам дните си без скоро да започна да скучая. Обаче не стана така – явно съм се наситила на сивото работарско ежедневие и съм имала нужда точно от това – да пия дълго и бавно кафето си пред лаптопа, седнала срещу големия френски прозорец в трапезарията… После мързеливо да се облека и да изляза на разходка ( в повечето случаи напълно безцелна), след това да обядвам с някоя приятелка (работеща, този път), която за малко да ме откъсне от меланхолията, разказвайки ми за забързаното си и сиво ежедневие… И така, докато се обърна, денят почти е минал, остава малко време за следобедна почивка, вземане на баткото от градина, мотаене около блоковете в игри със съседските деца, аз – на сладка приказка с другите мами от квартала… Денят си минава плавно и дори никак бавно, а много приятно… Е сега вече мога да кажа, че се наслаждавам на втората си бременност!

Според доктор Троянчев всичко си тече като по вода, с изключение на тези предварителни контракции, които получавам повече от месец, но няма да се дам – беба ще се роди в края на август – решено е вече ! Имаме си и клип на последния 4D ехограф, където съвсем ясно се вижда лицето на дъщеря ми, движенията й – това много зарадва батко Виктор, който (учудващо за мен) разбра всичко, което видя на монитора – толкова е вълнуващо…

Тъй като любимата ми приятелка Вера е забравила да разкаже за приятната ни женска вечер по случай рождения й ден, която абсолютно импулсивно планирахме в понеделник (23.06), е мое задължение да спомена за това. Съвсем в последния момент, тя изскочи с много интересно предложение за безалкохолни (които в последствие бяха леееекинко алкохолни) коктейли в коктейл бар “VISION” и последващо посещение на култовия филм “Сексът и градът” в кино “Фламинго”. Беше изключително приятна женска вечер, наситена (естествено) с много разговори за предстоящото ни раждане, което пък от само-себе-си повдигна въпроса за БЕБЕШКОТО ПАРТИ… Да правим или да не правим такова? Преди или след раждането да бъде то? Ето тук, давам трибуна на всички, които имат някакво предложение и знаят как се прави бебешко парти. Ако трябва да спазваме нашите си традиции, такова се прави чак на 40-тия ден след раждането на бебето и то се нарича “Погача” – това е представяне на бебето в обществото. Но ние нали сме си напредничави и все искаме да “стигнем американците”, взех да се чудя, няма ли да е интересно и ново да си спретнем едно бебешко парти в месеца преди раждането, с много приятелки, бебета и деца, които ще донесат подаръчета за все още нероденото ни отроче…

Вие какво ще предложите?

До Египет и назад

 

След много голяма почивка, отново съм на линия. Не съм особено подготвена за това, което имам да ви разкажа, но тук само в няколко изречения ще се опитам да ви заинтригувам и обещавам, че съвсем скоро ще постна пълен разказ за преживяванията ни в Египет.

Всичко започна на 27.12.2007, когато излетяхме за Кайро от Пловдив, безаварийно

За мен това пътуване не само беше първото извън България, но и първото качване на самолет.  Бях изключително развълнувана, дори още в самолета. Направих доста снимки от прозореца – сами ще видите в сайта, към който ще пусна линк.

Накратко – два дни в Кайро, които включиха нощен круиз по Нил и обиколка на пирамидите, сфинкса и Националния Египетски Музей. Следващите 6 дни прекарахме в Хургада, където се потопихме в една приказка. Ходихме на сафари в пустинята, на разходка с яхта в Червено море и се опитахме да се насладим на атмосферата, която предлага този курорт. Засега ви пожелавам приятно гледане на снимките (все още не са качени всички, но това е основната част) и очаквайте продължение…..

http://www.batspas.mediadesign.bg/egypt/   (автор на сайта: Спас Попов, автори на снимките: група АЛИ БАБА)

Снежен човек

Тъйййй, аз имах намерение да пусна една снимчица на първия сняг (като кака ви Вера), но докато се усетя заваля втори и накрая взе, че се стопи и стана кално. Но пък за сметка на това успяхме да прекараме неделната сутрин заровени в снега, правейки снежен човек. По – точно, таткото прави снежния човек, ние с Вики пърхахме около него, аз предимно служих като навигатор ( ) и събирах аксесоари за тоалета на Човека.

 

Умряхме от студ, намокрихме се, но пък ни беше гот. Върнах се в детските години…

Ода за кафето

Ако можех да “поетствам”, бих написала ода за кафето – една от най-популярните напитки в света. Със своето силно тонизиращо действие, кафето ни дава така нужната енергия през деня.

Аз съм силно привързана към кафето, ако мога така да определя отношението си към него. Няма да пиша ода, но ще ви разкажа за преживяванията си от вчера, които още повече засилиха любовта ми към тази силно ароматна напитка.

От известно време (повече от няколко месеца, а може би и година) има периоди, в които имам силна, остра болка в горната част на стомаха, понякога придружена с киселини и гадене. Може би вече се досещате, че става дума за гастрит. И аз имах такива предположения, но много време отлагах посещението си при гастроентеролог, защото съм чувала за неприятното изследване, което представлява пъхане на маркуч през устата, който влиза в стомаха и през него се пъха камера, с която се оглежда лигавицата. Меко казано, неприятно усещане. Мен лично ме боля гърлото през цялото време, днес още ме боли, като натъртено е. Цялата гадост продължава не повече от минута, но е достатъчно да ти остане спомен за дълго време. Оказа се, че имам остра форма на гастрит, която е лечима, но заедно с лечението трябва да се спазва строга диета, която можете да прочетете в линка, който съм дала по-горе. Там написаното е малко по-поносимо от диетата, която ми даде моята лекарка. Според нея, не трябва изобщо да пия кафе и черен чай. Не ме притеснява факта, че ще се храня здравословно (?!) – кой ли го притеснява! И алкохол да не пия не ми е проблем. Но кафето…. не мога да откажа! Опитах – вчера цял ден се настройвах, че от днес започва безкофеиновият ми период. В резултат на което тази сутрин се събуждам с адско главоболие (и болка в гърлото – от вкарването на маркуча). Но аз реших, че ще съм упорита, и не мисля за кафе. Изпих си първото хапче от лечението и малко по-късно взех Benalgin за главата. Не помогна – след повече от 2 часа главата ме болеше все така зверски. Взех още един хап. Погледът ми започна да се премрежва и да ми се вие свят. И това беше капакът на всичкo. Отидох в близкото кафене и си взех кафе. Те пък като че ли са усетили отчаянието ми – направиха ми най-страхотното кафе, което някога съм пила – с млечна пяна (т.н. кафе – латте). Затварям очи и още веднъж си припомням удоволствието от топлата напитка, стичаща се в гърлото ми… няма такова усещане! И това беше – взех решение! Няма да отказвам кафето – готова съм на всичко друго, но не и да се лиша от кафе. Тези 3 часа, в които се мъчих без кафе, ми дадоха да разбера колко много се нуждая от силата и енергията, които ми дава тази напитка. Един живот живеем, в крайна сметка, и няма да се отказвам от нещо, което ми доставя такова неописуемо удоволствие! Само, който не го е изпитал, няма да го разбере!

Остава ми надеждата, че не това е предизвикало гастрита ми! И съвсем скоро ще се установи! Стискам си палци !