-из “118 песни” от Недялко Йорданов
Две точки във безкрайността
сред хорския безброй -
там някъде се движи тя,
а там се движи той.
Но ето, че случайността
прошепва тихо: Стой!
И казва той: Това е тя!
А тя: Това е той!
И тръгват заедно на път
направо, без завой.
Във двоеточие вървят
щастливи тя и той.
Дали това е любовта,
но кой да каже, кой?
Това едва ли знае тя,
едва ли знае той.
Но ето, пак случайността
прошепва тихо: Стой!
До тука! Точка – казва тя.
Да, точка – казва той.
By Robert Burns (1759 – 1796)
(Това е за всички, които не знаят за афинитета ми към романтичната поезия, в частност английската. Това ми е останало от обучението ми в елитната Европейска гимназия “Св. Константин – Кирил Философ”в Русе. Приятно четене!)
If a body meets a body comin’ thro’ the rye
If a body kiss a body need a body cry?
Every lassie has her laddie, nane, they say have I,
Yet all the lad they smile on me,
When comin’ thro’ the rye.
If a body meet a body, comin’ from the town,
If a body greet a body, need a body frown?
Every lassie has her laddie, nane, they say have I,
Yet all the lads they smile on me,
When comin’ thro’ the rye.
Скорошни коментари