Цигански пожелания

Коледа наближава и аз вече съм обхваната от празнично настроение. В главата ми се въртят подаръци, коледни пожелания и т.н. В тази връзка се разтърсих в нета на различни оригинални пожелания (тъй като не винаги музата ми успява да стигне за всички членове на рода и приятелите) – ето на какво попаднах (много се смях):

Цигански пожелания
ollo1 написа

Това ми попадна от някъде – не знам кой е автор.

Модерна Циганка-гледачка към минаваща девойка:
Алоооуу, чаровницееей, спри са да ти казвам, имйел шъ пулучиш!
Голем късмет та чака, добър пръвайдър ша намериш!
Един юзър много хубави неща ти мисли. Все та причаква в кюто, ама ти много са крийш, ма!
Пусни му на чиляка… оторизейшън, стига си го мъчила с тоз рикуест
Той много та `аресва, иска да та джазка виртуално. Я дай левътъ ръкъ да вида по-добре.
Аууу, малка ръчичка имаш, ама голем джойстик си фанала! Въх, много си играйш със скролера на мишката, палавницееей. Немаш ли с кво друго да си играйш, ма? Тука виждам голем трафик от един сайт с много хиксчета…
Ама си ъпдейтвай антивирусната и файъруола да н`си наджипкаш компа с виртуални въшки.
Дай ся пет лева и Господ да та пази барабар със софтуера и хардуера!
Къде тръгна, ма? Шъ та кълна, да знайш!
Да ти са напълни компа с вируси дано!
Виндовса да ти висне кът` гъза на прабаба ми!!!
Ре-инстол секи ден да прайш и от бъгове да н`съ отървеш!
Да ти го нахакат здраво в айпито!
Имйела със спам да ти затрупат!
Само грозни аватари да намираш!
Кюто ти да са скапе и хистърито да ти са затрий!
Сичките си пароли да забраиш и да ти спрат акаунтите!

Вещици

Дяволска нощ! Вещици пищят в ушите ми. Те завзеха целия свят. Смеят се жестоко и жестоко убиват, а после злорадстват. Те ме унищожиха. Луната я няма. Мен също ме няма. Вече няма нищо! Само вещици. Защо ли ги обичам? Те ме убиват, а аз ги обичам. Но ние сме свикнали да ни убиват… Свикнали сме да предизвикваме злото, което ни убива цял живот. Защо?

Ще си остана завинаги бебе. Ще задавам куп глупави въпроси. За мен светът е опростен – всички хора са възрастни, т.е. сериозни. Блазе им!

Но защо злото е толкова привлекателно… Затова аз съм все още дете!

За любимите фрази…

Разлиствайки старите тефтери от моето детство, където записвах цитати от любими книги и филми, попаднах на един автор, който навремето успя да прикове вниманието ми. Това е Чарлс Буковски. Сега не мога да си спомня името на книгата, от която ще ви напиша цитат, но с тази публикация искам да поканя всеки, който се е впечатлил от определен цитат, да го сподели тук, с всички нас.

Ето и цитатът:

“… Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд. Когато един пощенски служител се проваля заради неимоверните количества алкохол, които е погълнал предишната вечер, той става журналист, а в най – лошия случай – писател. Когато на един човек белите дробове не вършат никаква работа, а черен дроб той просто няма, не му остава нищо друго, освен да използва мозъка и въображението си. Пълна физическа разруха! Няма дух, няма тяло, душата е тленна осанка на нашето мрачно битие.

Животът трябва да се убива бавно, съзнателно, всеки ден, всяка минута, като мръсна бутилка от долнопробен скоч.

Съдбата трябва да бъде проигравана на комар – методично и целенасочено до момента, в който подобно на Оруел възкликнеш: 2 + 2 = 5!”

- Чарлс Буковски