Поканена от Вера (която пък била поканена от Поли), сядам бързо да споделя с вас и моите 6 малки, но много важни за мен неща, с които денят ми минава по-бързо и аз се чувствам по-щастлива и лека
Първо (не само по ред, но и по важност) е сутрешното ми кафе – двойно с мляко и в голяма чаша. Никак не обичам да бързам, докато го пия, затова понякога се случва да си го довършвам по време на следобедната сиеста на Александра.
Второ (също така не само по ред, но и по важност) за мен неизменно е лаптопът, но не и без интернет
. Обожавам сутрин, докато пия кафето си, да преглеждам обявите си в Продавалник, статуса и коментарите на приятелите ми във Фейсбук и понякога да блогвам (което напоследъм ми се случва доста рядко).
Трето: Близките и далечни ежедневни разходки с моята малка кукличка Александра.
Четвърто: Ако щете ми вярвайте, но не мога без любимото си превозно средство – моята Toyota Prius.
Пето: Oт началото на годината 2 пъти седмично посещавам часовете по аеробика при най-страхотната инструкторка Таня Лулчева (в „Тотал Спорт“). Тази жена така успя да ме накара да се влюбя и да се отдам на този спорт-забавление, както не съм си и мислела, че мога… (като си помисля, че близо 2 години отказвах на Вера да посетя с нея някой час по аеробика, чак ме хваща яд, че съм пропуснала толкова много…). Благодаря ти, Таня, ти си цялата душа и сърце
Обичам те!!!
И шесто: Мобилният ми телефон – Sony Ericsson W890i (или който и да е друг, просто този е в моме нта). Не мога, ако поне веднъж на ден не се чуя с мама
Откакто живея на 300 км от Русе, много ми липсва
Това е самата истина. Липсва ми присъствието на мама и татко до мен. Когато децата ми порастнат, може би баба и дядо ще липсват съзнателно и на тях. Няма по-лошо нещо от това да живееш далеч от родителите си – изпускат се много важни моменти.
Ааххх, това май е краят. Сега хвърлям топката на:






Съни, много хубава публикация и много красива прическа имаш (извинявай, че чак сега ти правя комплимент за новата прическа и не ми е много актуален коментара), просто беше лудница през последните няколко седмици
. В момента сме в Испания с Кало, в Гранада. Доста е интересно. Събирам сега впечатления за нови постове и ох, мале, противоречиви ли ще саааа…. Ако преживея двата полета до Африка, де
. Целувки на Вики и Алекс
. Леа остана във Варна… Уви.
By: deni1978 on юли 1, 2009
at 12:44 am
Хайде, чакам да пишеш за нови впечатления.
By: Sunny on юли 1, 2009
at 10:15 am
Не е честно, точно се надявах да ме подмине. Евентуално обаче ще пиша и аз.
И само да ти кажа: ако Приусът е малко нещо, то тогава не ми се мисли какво е „голямо“
By: Дончо on юли 2, 2009
at 7:36 pm
хаха

само да отговоря на чуденката ти – нещо по-голямо от Тойотката Приус би било по-голямото й братче Лексус Хибрид
П.П. Какво съм виновна, че си падам по хубави, икономични и екологични коли
By: Sunny on юли 2, 2009
at 8:36 pm
[...] верижни истории. Но в случая бях прилъган от Вера и Съни, така че нямаше мърдане. Нещо трябва да се пише, да [...]
By: blog.doncho.net » Blog Archive » Шестте неща on юли 11, 2009
at 7:16 am