В последните месеци така съм се отдала на себе си и бременеенето, че съм забравила за всякакви други прояви (разбирайте постването)… Не вярвах, че като спра работа толкова рано, ще успея лесно да запълвам дните си без скоро да започна да скучая. Обаче не стана така – явно съм се наситила на сивото работарско ежедневие и съм имала нужда точно от това – да пия дълго и бавно кафето си пред лаптопа, седнала срещу големия френски прозорец в трапезарията… После мързеливо да се облека и да изляза на разходка ( в повечето случаи напълно безцелна), след това да обядвам с някоя приятелка (работеща, този път), която за малко да ме откъсне от меланхолията, разказвайки ми за забързаното си и сиво ежедневие… И така, докато се обърна, денят почти е минал, остава малко време за следобедна почивка, вземане на баткото от градина, мотаене около блоковете в игри със съседските деца, аз – на сладка приказка с другите мами от квартала… Денят си минава плавно и дори никак бавно, а много приятно… Е сега вече мога да кажа, че се наслаждавам на втората си бременност!

Според доктор Троянчев всичко си тече като по вода, с изключение на тези предварителни контракции, които получавам повече от месец, но няма да се дам – беба ще се роди в края на август – решено е вече ! Имаме си и клип на последния 4D ехограф, където съвсем ясно се вижда лицето на дъщеря ми, движенията й – това много зарадва батко Виктор, който (учудващо за мен) разбра всичко, което видя на монитора – толкова е вълнуващо…

Тъй като любимата ми приятелка Вера е забравила да разкаже за приятната ни женска вечер по случай рождения й ден, която абсолютно импулсивно планирахме в понеделник (23.06), е мое задължение да спомена за това. Съвсем в последния момент, тя изскочи с много интересно предложение за безалкохолни (които в последствие бяха леееекинко алкохолни) коктейли в коктейл бар „VISION“ и последващо посещение на култовия филм „Сексът и градът“ в кино „Фламинго“. Беше изключително приятна женска вечер, наситена (естествено) с много разговори за предстоящото ни раждане, което пък от само-себе-си повдигна въпроса за БЕБЕШКОТО ПАРТИ… Да правим или да не правим такова? Преди или след раждането да бъде то? Ето тук, давам трибуна на всички, които имат някакво предложение и знаят как се прави бебешко парти. Ако трябва да спазваме нашите си традиции, такова се прави чак на 40-тия ден след раждането на бебето и то се нарича „Погача“ – това е представяне на бебето в обществото. Но ние нали сме си напредничави и все искаме да „стигнем американците“, взех да се чудя, няма ли да е интересно и ново да си спретнем едно бебешко парти в месеца преди раждането, с много приятелки, бебета и деца, които ще донесат подаръчета за все още нероденото ни отроче…

Вие какво ще предложите?