Срам-не-срам, след толкова дълго отсъствие в блог-пространството, ще се опитам накратко да ви разкажа какво се случва с мен… може би вдъхновена от последния пост на Вера

Тъй като не съм обявявала в блога си (а само в някои коментари към постове на Вера), ще го направя сега официално: бременна съм съвсем в началото на 5-тия месец, с момиче (вече два пъти потвърдено)… Всичко върви много добре, с изключение на първите 3 месеца, през които се чувствах като парцал (за разлика от първата си бременност), имах проблеми със задържането през първия и втория, полежах няколко дни в болница на системи… абе както и да е, лошото е минало. Сега всичко върви като по вода! Чувствам се много добре, кипя от енергия, напращяла съм ( ) – снимки мои няма да публикувам, но ще постна една снимчица на беба от вчера, правена с 3D ехограф от д-р Троянчев. Уникално е, на какво е способна техниката в днешно време… Аз онемях при вида на милото личице, което ме гледаше от монитора на ехографа. Удивително е, когато виждаш малкото същество, което расте в теб, как живее вътре… как се движи, лапа си ръчичката, рита с малки краченца… неописуемо е – трябва да се изживее! За втори път съм бременна и продължавам да се възхищавам на чувството да носиш живот в себе си… Е, вярно, че този път самата бременност не ми доставя такова удоволствие, някак-си ми е леко досадно с този корем… Но пък мисълта, че вътре в мен има малко момиченце – така дълго желано и чакано, ме кара да ходя с високо вдигната глава и изпъчен корем С нетърпение чакам деня, в който ще родя. И този път със секцио, но този път – планирано. В началото на септември, само всичко да е ОК…

Вглеждам се в младите майки и се хващам, че съм забравила колко малко е било моето момченце…вече батко на почти 5 години…времето лети… Дали ще се наложи наново да уча всичко или то ще си дойде от самосебе си? Така мисля. Вторият път ще бъде по-спокойно…по-изживяно някак-си…нямам търпение…

Ето, вижте я, моята красавица – ще се казва Александра – това име беше измислено, още преди да разберем, че първото дете, което чакахме, беше момче.

 

 След тази снимка, мисля че е излишно да продължавам да пиша – всичко, което е важно, се вижда… обичам я! Всички вкъщи сме безумно щастливи – баткото, че ще има с кого да си играе и да води на разходка, а таткото…е, майсторлъкът си е майсторлък