Няма да започна със „Случвало ли ви се е…?“, защото съм сигурна, че всеки преживява подобно нещо от време на време. Аз горе-долу – веднъж месечно. Преди си мислех, че е ПМС, но този път не съм сигурна. Завърших хубавия дълъг weekend леко притеснена и това ми донесе първият яд в понеделник сутринта. И както се досещате – така ми тръгна цялата седмица. 2 дни се разправям с тъпите куриери от SPEEDY – ако облужването им имаше нещо общо с името на фирмата, нямаше да е хич зле. Пратката трябваше да пристигне в неделя, а в понеделник вече звънях като луда в офиса на куриерската фирма и на един, неизвестен за мен, куриер. Размотаваха ме като … цял ден. Не можаха да измислят обяснение, защо пратката не ми беше доставена в неделя и защо куриерът не ми се е обадил по телефона, след като не е успял да ме открие (което не е така, защото си бях у дома). След което ми дадоха телефон аз да си звъня и да си търся пратката и да се разбирам с куриера. След 3-часови неуспешни опити, се оказа, че са ми дали грешен номер. Накрая, след като успях да се свържа, се почнаха едни брътвежи и както и да е – обеща да ми донесе пратката на служебния адрес „без допълнително заплащане“. Не си мислете, че го дочаках. Половин час преди края на работния ден му се обадих ОТНОВО, за да го питам дали ще дойде и се оказа, че е забравил. Бясна, си тръгнах. Е, 10 мин. по-късно е отишъл в офиса и е доставил прословутия кашон.

Питам аз, кое им е спешното на тези куриери? И за какво си плащаме?

Не си мислете, че се разминах само с това. Оттам се заредиха едни каръшки изпълнения, които дори не си струват да бъдат обсъждани. По цял ден се разправям с тъпанари, които си мислят, че като са на по-висок пост от мен, всичко им е простено. За капак на вчерашния ден, ми се счупи един нокът, което ме вбеси тотално. (Тези, които ме познават, знаят колко много се гордея с маникюра си…)

Освен това тази седмица уличното движение е направо кошмарно. Всички са дезориентирани - 20 метра се минават за 15 мин, което е абсурдно!

Преди малко компютърът ми заби, докато се опитвах да си изплача мъката пред вас…

Поне черна котка да ми беше минала път – щях да знам защо ми се случва всичко това…