… или за техните родители?

Вчера беше много хубав детски празник – 01 Юни. Лично аз бях с приповдигнато и празнично настроение през целия ден . Дори не съм сигурна, че моето дете е усетило празника така, както аз. Цял ден нямах търпение да свърша работа, за да го взема от детската градина и да го заведа на разходка „по центъра“ – там, където би трябвало да е епицентърът на настроението (и тълпите с хора).

Естествено, не успях да си тръгна навреме от работа, затова таткото се притече на помощ. След като най-после успяхме да се съберем, двамата с Вики се запътихме към заветната цел. По пътя ми се обади Верчето и решихме да сменим целта: да отидем в „Универсис“ на бул. „България“, което, между другото, е много приятно място и за децата, и за родителите. Та, отиваме там и какво да видим – ПЪЛНО! Тук късметът ми проработи – успяхме да открием маса, която да е едновременно на стратегическо място и на сянка . Започнах да се оглеждам аз и просто бях изумена – майките с прически, тоалети, като на ревю, а децата – като всеки ден, играят до спукване – моят Вики заровен до ушите в пясъка, люлки, пързалки… лудницата беше пълна. Та тогава се замислих – децата ли празнуват или ние вместо тях?

След 2 часа игри и раздумка на кафе и торта (къде за децата, къде за майките), се присъединиха и татковците. Решихме да продължим „детския празник“ на кръчма. Отиваме в една квартална, която отново е пълна с деца и родители, празнуващи 1 Юни. Там около 15 мин чакахме да се освободи маса. И се започна същинският празник – мезета, вина, ракии и празнуваме ли, празнуваме ние „Празника на детето“. Та така до 22,30 ч. След литър бяло вино за майките и по 2 големи ракии за татковците, решихме, че е време да прибираме децата, които днес пак са на градина, а ние – на работа.

А тази сутрин ставането беше трудно…